Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Реката извира на 300 м северозападно от връх Мургана (1 639 м) в Етрополска планина на Стара планина, на 1 573 м н.в. под името Равна река. До град Етрополе тече в северозападна посока в дълбока залесена долина. В южната част на града завива на североизток, преминава през Етрополската котловина и след село Лъга образува пролом. При село Малки Искър завива на северозапад, пресича Джурковската котловинау след село Видраре завива на запад и отново образува живописен пролом. При село Калугерово Малки Искър отново сменя посоката си, този път на север, долината на реката се разширява и при град Роман, на 146 м н.в. се влива отдясно в река Искър.
Площта на водосборният басейн на реката е 1 284 км2, което представлява 14,9% от водосборния басейн на река Искър. Река Малки Искър отводнява цялата североизточна част на Софийска област.
Добричка река води началото си от извор, разположен южно от село Драганово, община Добричка, на 278 м н.в. До град Добрич тече на север, а в чертите на града прави голяма дъга изпъкнала на изток. След Добрич посоката ѝ става северозападна, а долината ѝ каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици на Добруджанското плато. В този си участък, особено след село Божурово, оттокът ѝ става епизодичен, главно през пролетта. През останалото време от годината коритото ѝ представлява суходолие, което се "влива" отдясно в Суха река (от басейна на Дунав), на 87 м н.в., на 2 км южно от село Ефрейтор Бакалово.
Виж още
Река Канагьол води началото си от извор-чешма (на 470 м н.в.) в Самуиловските височини, в землището на село Капитан Петко, община Венец. Почти по цялото си протежение протича в североизточна посока в каньоновидна долина, дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След град Каолиново Канагьор окончателно пресъхва и от там нататък до вливането си в езерото Гърлица на румънска територия продължава като суходолие, в което само при поройни дъждове се появява водоток. След село Скала, община Дулово на протежение около 18 км служи за граница между Силистренска и Добричка области. На 1 км североизточно от село Богорово, община Силистра навлиза в румънска територия и се влива в югозападния ъгъл на езерото Гърлица, разположено на десния бряг на Дунав, на 8 м н.в.
Площта на водосборният басейн на река Канагьол е 1 745 км2, което представлява0,2% от водосборния басейн на Дунав. Основен приток Хърсовска река, вливаща се отдясно в Канагьол като суходолие.
Площта на басейна на Тимок е 4 630 км2. Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлишка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.
Устието на Тимок се явява най-северната точка на България. Влива се отдясно в Дунав на 846 км от устието на реката, между българското село Куделин и сръбското Сърбово на 33 метра н.м.
Средният дебит на реката в устието, когато има есенно пълноводие, е 40м3/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
